Република българия висш адвокатски съвет




ИмеРепублика българия висш адвокатски съвет
страница1/7
Дата на преобразуване20.07.2013
Размер0.88 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.vas.bg/Documents/Stan_2013_OSGKTK_TD_04.doc
  1   2   3   4   5   6   7
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

ул. „Цар Калоян” № 1-а, 1000 София, тел. 986-28-61, 987-55-13,

факс 987-65-14, e-mail:VASarch@bitex.com


Изх. 381

Дата 8.04.2013 г.

(Моля, цитирайте при отговор)


ДО

ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА

ГРАЖДАНСКАТА И ТЪРГОВСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД


С Т А Н О В И Щ Е

на Висшия адвокатски съвет

по тълкувателно дело № 4/2013 г.

по описа на ОСГТК на ВКС


УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ВЪРХОВНИ СЪДИИ,


С Разпореждане на Председателя на ВКС от 11.02.2013 г. е образувано тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на Общото събрание на съдиите от Гражданската и Търговската колегии на ВКС по някои въпроси, свързани със заповедното производство по ГПК.

На основание чл. 129, ал. 4 от Закона за съдебната власт Висшият адвокатски съвет предлага на вниманието Ви следното становище.

I. Предварителни бележки

Заповедното производство е опростена и ускорена съдебна процедура за установяване и събиране на парични вземания, по които принципно не съществува правен спор. Независимо дали е уредено като част от исковия или изпълнителния процес, заповедно производство съществува в почти всички европейски правни системи и е основен способ за масово събиране на еднотипни по характера си парични вземания.

У нас заповедното производство е въведено през 1897 г., когато е приет Законът за заповедното съдопроизводство (обн., ДВ, бр. 277 от 15.12.1897 г.). Материята за заповедното производство впоследствие е законодателно уредена в процесуалния закон – в Закона за гражданското съдопроизводство (ЗГС), извършено с изменение на ЗГС от 2.04.1942 г., когато е създадена нова Глава Ха – „Заповедно съдопроизводство”.

Както по Закона за заповедното съдопроизводство от 1897 г., така и по ЗГС след 1942 г., заповедното производство е било част от исковия процес, приложимо за определена категория парични вземания или непарични притезания.

С отмяната на ЗГС и приемането на ГПК (1952 г., отм.) заповедното производство престана да съществува като институт в българското процесуално право, но в ГПК от 1952 г. съществуваше възможност за широк кръг кредитори, без да водят исков процес и да се установява вземането им по съдебен ред, да се снабдяват с изпълнителен лист въз основа на т. нар. „несъдебни” изпълнителни основания – чл. 237, б.б. „в”-„м” ГПК (отм.).

Първоначалният проект на нов ГПК (внесен в 40-то Народното събрание като Законопроект № 602-01-38 от 11.05.2006 г.) предвиждаше заповедното производство да бъде част от исковия процес и беше уредено като задължителна негова фаза за парични вземания в размер до 10 000 лв. (чл. 150 – чл. 154 от първоначалния проект на ГПК). Отделно от това, следвайки изцяло традицията на отменения ГПК за „несъдебните изпълнителни основания”, проектът на ГПК уреждаше института на „несъдебните” изпълнителни основания в Част пета „Изпълнително производство”. Разпоредбата на чл. 374 от първоначалния проект на ГПК предвидиждаше, че освен влезлите в сила съдебни и арбитражни актове (чл. 374, т. 1-4 от първоначалния проект) на принудително изпълнение подлежат и следните „несъдебни” актове:

5. документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на държавните учреждения и общините;

6. нотариалните актове, спогодбите и други договори с нотариална заверка на подписи относно съдържащите се в тях парични задължения и задължения за предаване вещи;

7. извлеченията от регистъра на особените залози за вписани договори за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената и договори за лизинг относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;

8. други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист.

По същество първоначалният проект на ГПК не внасяше сериозни промени в съществувалата до този момент материя на несъдебните изпълнителни основания, като наред с това създаваше и самостоятелно заповедно производство като задължителна фаза на исковия процес при цена на иска до 10 000.00 лв.

В хода на законодателния процес концепцията за заповедно производство се промени значително и като резултат заповедното производство в действащия ГПК не е част от исковото производство, а е уредено като част от изпълнителното производство.

С приемането на ГПК заповедното производство беше уредено по подобие на уредбата в страните от немския правен кръг – като част от изпълнителното роизводство (действащата уредба е в Част V – „Изпълнително производство”, Глава XXXVII – „Заповедно производство”, чл. 410-425 ГПК).

Съществуващите в европейските правни системи два законодателни модела на заповедно производство:

  • модел на заповедно производство без доказателства – заповедно производство, което се развива само въз основа на твърдения на страните, без да е необходимо и задължително представянето на документи или доказателства, и

  • доказателствен модел на заповедно производство – заповедно производство, за издаване на Заповед за изпълнение, което се развива само при представяне на определени документи за вземането,

бяха възприети от законодателя и съответно възпроизведени в текстовете на чл. 410 ГПК (модел на заповедно производство без доказателства) и в чл. 417 ГПК (доказателствен модел на заповедно производство).

От краткия поглед върху законодателния процес по приемането на действащия ГПК става ясно, че неяснотите и непълнотите в уредбата на заповедното производство – провокирали противоречивата съдебна практика по поставените за тълкуване въпроси, се дължат именно на промяната на концепцията на законодателя, довела до уреждането на заповедното производство в ГПК като част от изпълнителния процес, а не като част от исковия процес, към който считаме, че е по-естествено то да принадлежи.

ІІ. Становище по поставените въпроси


1. По въпрос № 1:

Задължен ли е съдът, при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК, съобразно с изискванията по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му?


1.1. Противоречива практика, мотивирала предложението за тълкувателно решение.

По този въпрос според преобладаващото разбиране в съдебната практика, когато заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, заповедният съд не може да дава указания на заявителя, а отхвърля искането за издаване на заповед за изпълнение. Това разбиране се аргументира със систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 410 и чл. 411 ГПК, които препращат изрично към чл. 127 и 128 ГПК, но не и към чл. 129, ал. 2 ГПК, както и с аргумент за противното от чл. 425, ал. 2 ГПК, която според преобладаващата практика урежда единствената възможност, при която заповедният съд дължи указания за отстраняване на нередовност. Според другото становище на общо основание чл. 101 ГПК задължава съда да дава указания във всички хипотези на нередовност на искането за защита и съдействие.

Отделно от това се поставя и въпросът как следва да процедира съдът, когато установи, че заявлението, като процесуално действие на молителя, страда от пороци, които водят до ненадлежно сезиране на съда – липса на подпис, на пълномощно, на внесена държавна такса и пр.


1.2. Становище по поставения въпрос.

Считаме за правилно второто разбиране, според което при нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК съдът на основание чл. 101 ГПК следва да даде указания на заявителя, като посочи нередовността и да даде срок за отстраняване на нередовността.

Глава Единадесета в действащия ГПК, озаглавена „Процесуални действия на страните”, е включена в Част Първа – „Общи правила” и систематизира неизчерпателно общите правила за валидност на всички процесуални действия на страните, които се извършват във всяко гражданско производство, независимо от неговия вид (исково, охранително, изпълнително и пр.). Общите правила уреждат формата на процесуалните действия на страните (чл. 100 ГПК), задължението на съда служебно да следи за редовността на процесуалните действия и да дава указания за отстраняване на нередовностите на процесуалните действия (чл. 101 ГПК) и съдържанието на писмените процесуални изявления на страните (чл. 102 ГПК). Тези общи правила са приложими за всички производства, уредени в ГПК, като наред с тях се прилагат и особените правила за валидност на процесуалните действия в съответното производство, ако такива изрично са предвидени.

Съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК „съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия”. Няма съмнение, че това процесуално задължение съдът има във всяко съдебно производство независимо от неговия вид, включително и в заповедното производство. Когато процесуалното действие на заявителя, слагащо началото на заповедното производство, е нередовно, съдът в изпълнение на общото си задължение по чл. 101, ал. 1 ГПК следва да констатира нередовността и да укаже на страната в какво се състои нередовността на процесуалното действие и да определи подходящ срок за отстраняване.

Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК, съгласно която съдът „разглежда заявлениието в разпоредително заседание и издава заповед, освен когато...”. Това означава, че заповедният съд може да пристъпи към разглеждане на заявлението в разпоредително заседание само ако процесуалното действие по сезирането му е редовно.

Така, ако заявлението за издаване на заповед за изпълнение като процесуално действие, слагащо началото на заповедното производство, е нередовно, съдът въобще не може да пристъпи към разглеждането му, а следва на основание чл. 101, ал. 1 ГПК да посочи на страната в какво се състои нередовността на процесуалното действие, да укаже на заявителя как нередовността може да бъде отстранена и да посочи в какъв срок. Това важи не само за случаите, в които заявлението не е подписано (нередовност по чл. 410, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 6 ГПК), не е внесена дължимата държавна такса (нередовност по чл. 410, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 128, т. 2 ГПК), не е приложено пълномощно (нередовност по чл. 410, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 128, т. 1 ГПК), но и в случаите, в които в самото заявление не са посочени които и да било от обстоятелствата, предвидени в чл. 127, ал. 1 ГПК.

Противоречивата практика по въпроса дали е възможно оставяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение без движение е породена най-вече от различното разбиране на съдилищата какво трябва да съдържа заявлението в частта относно обстоятелствата, от които произтича вземането и на които се основава искането. Съдът преценява по вътрешно убеждение не само доказателствата по делото, но и доводите на страните – фактически и правни, т.е. прави собствена преценка на обстоятелствата, на които се основава искането във всяко съдебно производство. Поради това, че възприятията и преценките на всеки съдебен състав са различни, за един съдебен състав посочените в заявлението (или съответно в исковата молба) обстоятелства, от които произтича съответното право на вземане, могат да бъдат достатъчни, а за друг могат да бъдат недостатъчни, като всеки съдебен състав по вътрешно убеждение преценява и дали е надлежно сезиран или не. Когато съдебният състав прецени, че не е надлежно сезиран, защото според него посочените в заявлението обстоятелства, на които се основава искането, не са посочени по начин, че то да може да бъде разгледано, той трябва да изпълни процесуалното си задължение по чл. 101, ал. 1 ГПК и да даде указание на заявителя да посочи или уточни обстоятелствата, от които произтича вземането.

Обратното разбиране – че съдът в заповедното производство не може да оставя заявлението без движение, се аргументира с изричното препращане от чл. 410, ал. 2 ГПК единствено към чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК и чл. 128, ал. 1 и 2 ГПК, но не и към разпоредбата на чл. 129 ГПК, съгласно която в исковия процес съдът извършва предварителна проверка на редовността на исковата молба. Според това разбиране щом законодателят не бил препратил към чл. 129 ГПК, то заповедният съд не можел да извършва проверка за редовността на заявлението и съответно да дава указания на заявителя за отстраняване на нередовностите, а направо пристъпвал към разглеждането му в разпоредително заседание, като едновременно се произнася по редовността и основателността на искането, като отказва да издаде заповед за изпълнение не само когато искането е неосноватено, но и когато е нередовно.

Това разбиране не може да бъде споделено, защото то не държи сметка, че изричното препращане от чл. 410, ал. 2 ГПК към част от правилата на исковия процес – каквито са разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и ал. 3, съответно на чл. 128, ал. 1 и 2 ГПК, не изключва приложимостта в заповедното производство на общите правила на Част Първа на ГПК и в частност разпоредбата на чл. 101 ГПК. Напротив – при липса на специална уредба как следва да се процедира при нередовност на заявлението в заповедното производство, заповедният съд е задължен да прилага на общо основание разпоредбата на чл. 101 ГПК. Защото, ако законодателят би желал определено общо задължение на съда да не бъде прилагано в определен вид производство, той би предвидил това изрично.

Черпените в подкрепа на обратното разбиране аргументи от чл. 425, ал. 2 ГПК също са неоснователни. Разпоредбата на чл. 425, ал. 2 ГПК не изключва приложението на чл. 101 ГПК, нито стеснява обхвата й, като свежда проверката на съда единствено до преценка дали е изполван съответния образец на заявление или не. Тъкмо обратното – разпоредбата на чл. 425, ал. 2 ГПК вменява допълнително задължение на заповедния съд, ако нередовността на процесуалното действие се изразява в това, че заявителят не е ползвал съответния образец на Заявление: в този случай съдът, освен задължението си по чл. 101, ал. 1 ГПК да укаже на заявителя в какво се състои нередовността на процесуалното му действие, следва и да приложи към указанията си съответния образец на заявлението, т.е. да извърши нещо в повече от общото изискване на чл. 101, ал. 1 ГПК.

Предвид големия обем дела по заповедни производства донякъде е понятен стремежът на съдилищата вместо да дават указания относно нередовността на заявлението направо да постановяват откази за издаване на заповед за изпълнение – така заповедното производство „приключва бързо” и не натоварва излишно съдебната система с администриране на заповедни дела, по които да се дават указания на заявителите. Това разбиране за бързина обаче е погрешно – когато бъде отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 или 417 ГПК, без да са дадени указания на заявителя да отстрани нередовността на заявлението му, това ще доведе или до подаване на ново заявление – което означава ново заповедно производство, или до предявяване на осъдителен иск, което води до развитие на исково производство. Освен допълнително натоварване на съдебната система, подобно разбиране не съответства на основната идея на заповедното производство – да бъде бърз и евтин способ за събиране на безспорни вземания. Това разбиране не държи сметка и за основното задължение на съда в гражданския процес, каквото е задължението му по чл. 101, ал. 1 ГПК – да следи служебно за редовността на извършваните от страните процесуални действия във всяко граажданско производство.

Да се сподели обратното разбиране – макар то да се споделя до момента от преобладаващата съдебна практика, означава да приемем, че в заповедното производство не са приложими основните начала на гражданския процес – служебното начало, вменяващо на съда задължение „да следи за дoпустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните” (чл. 7, ал. 1 ГПК), както и задължението на съда да съдейства на страните за установяване на фактите от значение за решаване на делото (чл. 10 ГПК). Проявление на тези принципи е именно задължението на съда по чл. 101, ал. 1 ГПК да следи за редовността на процесуалните действия, извършвани във всяко съдебно производство, в това число и в заповедното производство.



2. По въпрос № 2:

Отговаря ли на изискванията по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявление за издаване заповед за изпълнение на частично вземане за парична сума, чийто общ размер е над 25 000 лв.? Отговаря ли на изискванията по чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл. 410 и по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представените към заявлението документи?”

В Разпореждането за образуване на тълкувателно дело № 4/2013 г. като общ въпрос № 2 са включени всъщност два отделни въпроса, които по-долу ще разгледаме поотделно.

  1   2   3   4   5   6   7

Добавете документ към вашия блог или уеб сайт

Свързани:

Република българия висш адвокатски съвет iconРепублика българия висш адвокатски съвет
Висшия адвокатски съвет, представляван от Председателя Ралица Негенцова, конституиран като заинтересована страна по конституционно...

Република българия висш адвокатски съвет iconРепублика българия висш адвокатски съвет
Народно събрание на Република България за тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и установяване на противоконституционност...

Република българия висш адвокатски съвет iconРепублика българия висш адвокатски съвет
По поставените на тълкуване въпроси Висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Република българия висш адвокатски съвет iconРепублика българия висш адвокатски съвет
По поставения на тълкуване въпрос Висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Република българия висш адвокатски съвет iconРепублика българия висш адвокатски съвет
По поставените за тълкуване въпроси Висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Република българия висш адвокатски съвет iconРепублика българия висш адвокатски съвет
По поставените за тълкуване въпроси Висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Република българия висш адвокатски съвет iconРепублика българия висш адвокатски съвет
По поставения за тълкуване въпрос Висшият адвокатски съвет изразява следното становище

Република българия висш адвокатски съвет iconРепублика българия висш адвокатски съвет
Представяме на вниманието Ви становището на Висшия адвокатски съвет по поставения за тълкуване въпрос

Република българия висш адвокатски съвет iconРепублика българия висш адвокатски съвет
Представям на вниманието Ви становището на Висшия адвокатски съвет по въпроса, поставен за тълкуване от състав на Четвъртото отделение...

Република българия висш адвокатски съвет iconРепублика българия висш адвокатски съвет
По направеното искане за издаване на тълкувателно решение по въпроса за правомощието на съда да отмени заповедта по чл. 75, т. 6...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©izt.bgdocs.org 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом